ПИСМО ДО КРАСИВОТО СЛЪНЦЕ

                      (Среднощия 2016)

Отново изгряваш в утрото алено

И взираш се в най-вълшебното цвете

Което в душата ми тихо цъфти

Обърнало взор към небето

То оглежда се, Слънце, във твойте лъчи

И разтваря листенцата цветни

Те ухаят на младост и пъстри мечти

И е толкова нежно, усещаш ли…

Завидя ли му, Слънце, завидя ли, кажи

Та изригна с лъчите си, светлите

Най-вълшебното цвете ти изгори

И сега то ухае на пепел…

Отново изгряваш във утрото алено…

Но моята усмивка не ще да усетиш

Кажи ми, Слънце, проклето да си

Кому е нужно ти днес да светиш…

                                            29.02.2016