*

           (Среднощия 2016)

Момента,

в който осъзнаваш, че си се влюбил

само за да нахраниш поета в себе си.

Да му дадеш крилете за онзи полет, в който единствено се усеща жив.

Без да потърсиш душата и.

Да вземеш набързо възможно най-много стихове и да си тръгнеш...

Цинично е. Жестоко.

Ще ми се, в своя защита,

да посоча нежеланието да бъда нараняван никога повече.

Но е недостатъчно...

Довечера ще се върна при нея.

Ще вляза в нея.

И господ да ми е на помощ...