Сред избуялите пъстроцветни полета
на паметта
се разхождам с наслада
Красиво подредените вдишвания
времето преразказват
и ме усмихват
Ала всеки път
щом до мъртвите камъни стигам
страх с полудели очи ме изпива
и пита –
с кой от тях съм замерил Исус
И тогава мълчи паметта услужливо
18.10.2017
(Самотата е последната ми риза 2018)
