четвъртък, 5 март 2020 г.

Никога не съм харесвал Март

Никога не съм харесвал Март —
колебанието на вятъра,
сякаш напълно изгубил увереност
за посоката,
странните срещи на слънце и сняг
в несигурните длани на небето,
все още липсващите птици
и подлудяващите амплитуди,
с които дори термометрите
трудно могат да свикнат.

Завързваш около ръката ми
своята бяло-червена мартеничка
с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя
допирайки ги до същите онези устни,
в които често плуваше с наслада.
Но и двамата знаем добре
което не казваме.

Ти ще се върнеш при него
и той ще получи своето лято.
А за мен ще остане поезията.

Така и няма да заобичам Март.

неделя, 23 февруари 2020 г.

Диви цветя


На друг език ухаете,
отдавна от мене изгубен,
диви цветя, из диви полета разпръснати,
далеч от градините спретнати у дома,
в които мирише на заключено слънце.
Аз избягах, диви цветя.
Оголил всяко сетиво до чисто,
дойдох да легна между вас
за да ме учите
на красота, отново и обичане.

неделя, 8 декември 2019 г.

Фонтаните на площад "Демокрация"

Красивите твои фонтани
с пресъхнало гърло взират се в младостта ни
и викат я

Далечен спомен останаха дните
когато бликаха — вулкани величествени
и преградите разрушаваха с песента си

Мълчат задушени сега
от платени цветя и тържествени речи
облечени в черни костюми с бели якички
във сенките шити —
но не са брани тези цветя от ръцете ни
не са от телата ни тези костюми събличани

Да прекъснем съня
да разцъфнат отново в стихията своя красиви
в тях да измием душите си —
викат ни

Днес е ден да ги съживим —
във вените им кръвта си да плиснем

вторник, 12 ноември 2019 г.

За да има във послето глада си отново с какво да нахраниш


Събирам отломки от разпиляното слънце
из мъртвеещата ти пепел –
като безмилостна хрътка
преследваща с ярост своята жертва
все по-озъбено към поредния ковчег на Ной
доближаваш се

Разчитам ясно Ден
необузданата лудост в очите ти
поругаването на „небесната дъга“
изгарянето на слънцето и зная
че на бъдния кораб, из строго подредените палуби
нито един поет няма да бъде допуснат

Затова Ден
за теб светлината след тебе събирам –
за да има във послето
глада си отново с какво да нахраниш

сряда, 7 август 2019 г.


из Тълковен Речник на Поета
                 на Красимира Зафирова

          страница първа

Срещу дефиниция за Слънце пише
– най-непокорната измежду всички птици.
Срещу думичката Вечност е записано – Дете.
Щастие – домът на слънцето се там намира.
Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.
Цветя – това са преоблеклите се стихове.
Светулка – оцеляла падаща звезда.
Поет – той е на всяка светулка побратим.
Сърце и Майка – посочено срещу Земя.

           страница втора

Война – такава дума в този речник няма.
Предателство – цената на кръвта.
За верен указател към поредния ковчег на Ной, указана е – Алчност.
Стени – безсилни пред поезията са до една.

            страница трета

Откриваме на страница трета
най-точната дефиниция за Разум – Природа,
с добавка – неясно остава,
доколко човечеството вписва се в нея.

четвъртък, 13 юни 2019 г.

Да се знае

Когато преди седемдесет и пет години
комунистите дойдоха
отнеха хиледните стада и земи на моя прадядо
дал своя принос за световния блясък
на българския лев
ограбиха изгражданото с усилие от поколения бъдеще

Когато преди тридесет години
неолибералите дойдоха
отнеха малкото събрано от баща ми
за цял един живот в мината

Аз нямам нищо друго днес
освен своенравните си стихове
Да се знае -
от който там е наред да идва

неделя, 12 май 2019 г.


За да имаш правото

Не забравяй стих
че твоят уют върху всеки бял лист
се заплаща със смъртта на някой клон
от могъщо и красиво дърво
което не чете поезия
Да, наистина Тялото преди време
участваше в залесяването на гората край Чипровци
след пожара, а сетне и другаде е засаждало
но и ти, струва ми се
редно е усилия по-големи да полагаш –
да обичат хората природата

За да имаш правото


“Грижете се за цветята“ 2019