вторник, 21 април 2020 г.


СТЕНАТА

Стената е винаги вътре в нас,
извисена стои непокътната.

Така лесно е да я скрием от другите,
с повечко усилия — от себе си.

Но сякаш се страхуваме от неизбежното –
най неочаквано да дойде миг,
един измежду нас да се изправи с ярост,
очи кървясали във своята стена да впие
и в нея челото си силно да заблъска,
до окончателния край непредсказуем.

Какво тогава ще направим ние,
какво тогава трябва да направим?


30 ноември 2019/редактирано Април 2020

четвъртък, 5 март 2020 г.

Никога не съм харесвал Март

Никога не съм харесвал Март —
колебанието на вятъра,
сякаш напълно изгубил увереност
за посоката,
странните срещи на слънце и сняг
в несигурните длани на небето,
все още липсващите птици
и подлудяващите амплитуди,
с които дори термометрите
трудно могат да свикнат.

Завързваш около ръката ми
своята бяло-червена мартеничка
с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя
допирайки ги до същите онези устни,
в които често плуваше с наслада.
Но и двамата знаем добре
което не казваме.

Ти ще се върнеш при него
и той ще получи своето лято.
А за мен ще остане поезията.

Така и няма да заобичам Март.

неделя, 23 февруари 2020 г.

Диви цветя


На друг език ухаете,
отдавна от мене изгубен,
диви цветя, из диви полета разпръснати,
далеч от градините спретнати у дома,
в които мирише на заключено слънце.
Аз избягах, диви цветя.
Оголил всяко сетиво до чисто,
дойдох да легна между вас
за да ме учите
на красота, отново и обичане.

неделя, 8 декември 2019 г.

Фонтаните на площад "Демокрация"

Красивите твои фонтани
с пресъхнало гърло взират се в младостта ни
и викат я

Далечен спомен останаха дните
когато бликаха — вулкани величествени
и преградите разрушаваха с песента си

Мълчат задушени сега
от платени цветя и тържествени речи
облечени в черни костюми с бели якички
във сенките шити —
но не са брани тези цветя от ръцете ни
не са от телата ни тези костюми събличани

Да прекъснем съня
да разцъфнат отново в стихията своя красиви
в тях да измием душите си —
викат ни

Днес е ден да ги съживим —
във вените им кръвта си да плиснем

вторник, 12 ноември 2019 г.

За да има във послето глада си отново с какво да нахраниш


Събирам отломки от разпиляното слънце
из мъртвеещата ти пепел –
като безмилостна хрътка
преследваща с ярост своята жертва
все по-озъбено към поредния ковчег на Ной
доближаваш се

Разчитам ясно Ден
необузданата лудост в очите ти
поругаването на „небесната дъга“
изгарянето на слънцето и зная
че на бъдния кораб, из строго подредените палуби
нито един поет няма да бъде допуснат

Затова Ден
за теб светлината след тебе събирам –
за да има във послето
глада си отново с какво да нахраниш

сряда, 7 август 2019 г.


из Тълковен Речник на Поета
                 на Красимира Зафирова

          страница първа

Срещу дефиниция за Слънце пише
– най-непокорната измежду всички птици.
Срещу думичката Вечност е записано – Дете.
Щастие – домът на слънцето се там намира.
Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.
Цветя – това са преоблеклите се стихове.
Светулка – оцеляла падаща звезда.
Поет – той е на всяка светулка побратим.
Сърце и Майка – посочено срещу Земя.

           страница втора

Война – такава дума в този речник няма.
Предателство – цената на кръвта.
За верен указател към поредния ковчег на Ной, указана е – Алчност.
Стени – безсилни пред поезията са до една.

            страница трета

Откриваме на страница трета
най-точната дефиниция за Разум – Природа,
с добавка – неясно остава,
доколко човечеството вписва се в нея.

четвъртък, 13 юни 2019 г.

Да се знае

Когато преди седемдесет и пет години
комунистите дойдоха
отнеха хиледните стада и земи на моя прадядо
дал своя принос за световния блясък
на българския лев
ограбиха изгражданото с усилие от поколения бъдеще

Когато преди тридесет години
неолибералите дойдоха
отнеха малкото събрано от баща ми
за цял един живот в мината

Аз нямам нищо друго днес
освен своенравните си стихове
Да се знае -
от който там е наред да идва