ИЗЛОЖБА
Рисувам с болката
на твоето отсъствие
върху времето
От полудели спомени
извличат се най-пъстрите боички
Едва ли ще намеря палитра по-красива
от разцъфтялата тъга в сърцето
Изложбата откривам
в най-величествената измежду всички зали -
Градината на Ада
Ръкопляскат всички
27.09.2017
(Самотата е последната ми риза 2018)
четвъртък, 28 септември 2017 г.
сряда, 12 юли 2017 г.
четвъртък, 6 юли 2017 г.
събота, 1 юли 2017 г.
На Хайри (ала Константин Павлов)
из плодородното поле на поезията
хвъркати коне
препускат към тунела на славата
(тунела е тесен и само избраните преминават)
хвъркати коне
препускат към тунела на славата
(тунела е тесен и само избраните преминават)
едни сами си отрязват крилете
в опит да влязат
други дори копитата свалят
в опит да влязат
други дори копитата свалят
ние кротко пасем
(тревата е толкова сочна и мека)
(тревата е толкова сочна и мека)
30.06.2017
(Самотата е последната ми риза 2018)
(Самотата е последната ми риза 2018)
понеделник, 5 юни 2017 г.
неделя, 4 юни 2017 г.
петък, 19 май 2017 г.
неделя, 23 април 2017 г.
събота, 8 април 2017 г.
понеделник, 13 февруари 2017 г.
вторник, 17 януари 2017 г.
ЗАЛЕЗ
(Не изгрява слънцето от изток 2017)
(Не изгрява слънцето от изток 2017)
*
Кой пося неверие
и страх от утрото
донесе в младостта ми
Кой открадна слънцето
и в черно оцвети кръвта ми
Кой в душата ми пръсти нечисти зарови
Кой
И в скитник превърна ме
непознаващ покой . .
.
*
За какво си ми Свят
Задушават лъжи твоето време
Срещу шепа пари
ехидно търгуват се истини
Непробудно спят съвести
а в съня им
разкош и величия
Мълчаливи са дните ти Свят
пепел сива от догорели огнища. . .
*
Настана ли залез Шамс от Тебриз
Столетия седем с прах земята покриха
и прокуден е Бог
а не търси любов човек от човека
В нозете си гази мъртви изкуства
а в душата му
убиецът твой диша. . .
понеделник, 16 януари 2017 г.
*
(Среднощия 2016)
Момента,
в който осъзнаваш, че си се влюбил
само за да нахраниш поета в себе си.
Да му дадеш крилете за онзи полет, в който единствено се усеща жив.
Без да потърсиш душата и.
Да вземеш набързо възможно най-много стихове и да си тръгнеш...
Цинично е. Жестоко.
Ще ми се, в своя защита,
да посоча нежеланието да бъда нараняван никога повече.
Но е недостатъчно...
Довечера ще се върна при нея.
Ще вляза в нея.
И господ да ми е на помощ...
събота, 14 януари 2017 г.
ПИСМО ДО КРАСИВОТО СЛЪНЦЕ
Отново изгряваш в утрото алено
И взираш се в най-вълшебното цвете
Което в душата ми тихо цъфти
Обърнало взор към небето
То оглежда се, Слънце, във твойте лъчи
И разтваря листенцата цветни
Те ухаят на младост и пъстри мечти
И е толкова нежно, усещаш ли…
Завидя ли му, Слънце, завидя ли, кажи
Та изригна с лъчите си, светлите
Най-вълшебното цвете ти изгори
И сега то ухае на пепел…
Отново изгряваш във утрото алено…
Но моята усмивка не ще да усетиш
Кажи ми, Слънце, проклето да си
Кому е нужно ти днес да светиш…
29.02.2016
НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ
(Среднощия 2016)
Но господине
моля ви
не късайте липата.
Така красива е
и как ухае на мечти…
Ми каза тя
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри…
Ах, Липов Цвят
как завидях ти само
че в утрините тя издирва първо теб
за да те вдиша нежно
и да те погали…
Дърво да бях родил се
не Поет…
08.37 20.06.2016
петък, 13 януари 2017 г.
ЗА ПОЕТИТЕ
(Среднощия 2016)
Всички Поети са странни птици.
Освен с цялата вселена, те имат удивителната способност да
общуват с Тишината. Тя често се оказва в ролята на техен събеседник и колкото и
невероятно да звучи, с нея Поетите споделят най-много. Понякога за тях тя
остава единствен приятел, спасение и възможност за бягство. Нейното постигане е
най-лесно чрез друг техен неразделен другар – Самотата. Затова и не бива да Ви
учудва, че тези странни птици често се стремят към нея. Само и единствено
когато й гостуват, те намират така нужното за техния душевен мир спокойствие. И
моля Ви се, не се опитвайте да ги изтръгнете насилствено от Самотата. Подобен
акт може да ги разруши. Те сами ще си тръгнат от нея, когато са готови за това.
И отново ще бъдат на Ваше разположение.
Друга характерна черта за тях е невероятната им способност
да създават Светове, паралелни на Реалността, но много по-красиви и съвършени
от нея. Поне според мен тази тяхна способност ги отличава най-много сред представителите
на другите изкуства. Именно при Поетите въпросните светове са до най-голяма
степен реални. Емоционалният заряд на преживяното в „сътворения от тях свят“ не
отстъпва по сила на породеното от Реалността. В това отношение тези нежни души
имат привилегията, ако нещо в живота не им хареса, те да го заменят с друго,
реално несъществуващо, на което обаче да се наслаждават напълно реално. В този
смисъл може да се каже, че Поетите са най-изкусните и велики крадци… Крадци на
Красота. Ако не им я даде животът даром, те си я създават сами. Но не им
завиждайте. Колкото по-талантлив е даден Поет, толкова по-силни са емоциите,
изживени в „откраднатия свят“. А завръщането към Реалността се превръща в
болезнено и дълго пътуване… Често дори нежелано… А понякога и невъзможно. И
тогава той остава „там“ завинаги…
БЯЛО
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Утро е .
Навън излизам слънцето да поздравя
и отново влюбил се в небето синъо ,
мечтая с птиците да полетя .
И отново с вятъра във надпревара
се понасям през обширното поле ,
на брега на своето море застанал ,
пясъчни дворци строя .
И не искам да повярвам ,
че ще свърши всичко с вечерта...
*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Ветровете на юг са топли
и меки.
Нежността,
с която преминават през
косите ми сутрин,
по удивителен начин ми
напомня за
малките и бели ръце,
с който ме прегръщаше.
Обратно на тях,
ветровете на север са
сурови.
Леденият им пронизващ дъх
е достатъчно основание,
в обширните северни степи
да няма нито едно цвете.
Те са смразяващи
досущ като нейния поглед,
когато си отиде.
(никога няма да го забравя)
А ти, ветре,
задухал днес из
софийските улици,
ти от къде идеш?
август.2007
*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
В полета безкрайни,
с безброй цветове,
сред калинки и славеи приказни,
пристъпваш полека и бавно береш,
своя букет с дъх на приказка.
С цветята ухайни закичваш се ти,
тези , които до лудост обичаш,
те дават ти пъстър свят от мечти,
и полет в небето със птиците.
Късаи цветята, красива бъди,
красива и все по-щастлива,
но докато береш ги,
недеи, не мисли,
че когато цветята се късат –
умират .
лято 2009
*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Алено цвете мое галено,
самотно себе си красиш,
сред бурените груби
избуяло,
сред черните сухи тръни.
Светлина самичко на себе
си даваш –
не чакай от другаде лъчи,
ще увехнеш ти , мое алено
цвете , сред черните дни.
По добре те откъсвам
веднага,
за да умреш.
Но красиво , нали?
Декември.2000
ПЕСЕНТА НА ШУТА
(Среднощия 2016)
Тим-тирим, тим-тирим
аз съм най-любимият ви шут
За това, що пея, вий не ме съдете
ветровете ще ви кажат, че съм луд…
Аз ви казвам – Нощ в душите
с гнили нокти,
лакомо гребе
и изстръгва тя сърцата ви, докато спите
ще остави само шутското сърце.
Тим-тирим, Земята стара
ми донесе приказка една,
че кога човек е сътворяван
Господ дал му е душа.
Па му рекъл – Чуй, човеко
музиката на света
и се вглеждай в Красотата
но пази се ти от завистта.
Тим-тирим, ако понечиш
сам за божество да се провъзгласиш
ще си взема аз, което
съм ти дал, докато спиш…
Нея нощ мълчат звездите
пее само шутът стар
че е Господ слязъл от небето
и дамгосва своя дар…
15.06.2016
Себеубийствено
( Среднощия 2016)
Вие
знаете ли
как
се убива поет.
С
ноктите остри
на
музата гърлото стискате
и
здраво държите.
Без
нея поетът е само човек
безцелно
скитащ и пребиваващ сред нищото.
А
знаете ли
как
се погребва душа.
Два
грама отрова
в
мечтите й сипвате.
Колко
просто, нали.
А
аз неуспях.
Провалих
се в себеубийството…
07.07.2016
СИМПАТЯГА
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Малкото
кутре на двора
опашка
щастливо върти
и
пак ми захапва крачола,
и
впуска се с мене в игри.
Ръмжи,
уж сърдито,
а
аз му отвръщам,
катери
се цяло по мен,
с
лапите малки прегръща ме,
сякаш
казва ми – с теб ме вземи.
Не
мога, глупаче, не мога,
живея
под наем, уви,
когато
те зърнат хазаите,
ще
изхвърлят и двама ни, разбери.
17.10.2002
*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Какво ли не опитах да те спра
Не би
И твоите стъпки скриха се отвън
Отиде си
отидоха си с теб морето
луната, лятото и приказния звън
Какво остана ли
Остана
не много, всъщност нищичко, след теб
Навярно бих могъл , от днес нататък
аз себе си да скрия от света
Но знаеш ли
когато дойде вечер
и уморен от липсването ти
заспя
ще те сънувам , тиха
все така красива
и стихове за теб ще пиша
Живея само за да те обичам
Какво от туй, че няма те в деня
ще те потърся през нощта, в съня си
Ще бъдеш мъничка звезда
ще бъдеш ручей тих в полето
ще бъдеш буен водопад
ще бъдеш всичко, за което
сърцето ми копнее през деня
Ще бъдеш взрив на хиляди вселени
и трепет млад на утринна руса
ще бъдеш най-обикновената
и най-неземната жена
И аз ще бъда с теб, ще бъда
Единствено в съня ми, но ми стига
29.05.2015
Абонамент за:
Публикации (Atom)