*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Алено цвете мое галено,
самотно себе си красиш,
сред бурените груби
избуяло,
сред черните сухи тръни.
Светлина самичко на себе
си даваш –
не чакай от другаде лъчи,
ще увехнеш ти , мое алено
цвете , сред черните дни.
По добре те откъсвам
веднага,
за да умреш.
Но красиво , нали?
Декември.2000
Няма коментари:
Публикуване на коментар