петък, 13 януари 2017 г.

*
            (Писма до Красивото Слънце 2015)

Ветровете на юг са топли и меки.
Нежността,
с която преминават през косите ми сутрин,
по удивителен начин ми напомня за
малките и бели ръце,
с който ме прегръщаше.

Обратно на тях,
ветровете на север са сурови.
Леденият им пронизващ дъх
е достатъчно основание,    
в обширните северни степи
да няма нито едно цвете.
Те са смразяващи
досущ като нейния поглед,
когато си отиде.
(никога няма да го забравя)

А ти, ветре,
задухал днес из софийските улици,
ти от къде идеш?


                                 август.2007    

Няма коментари:

Публикуване на коментар