*
(Писма до Красивото Слънце 2015)
Ветровете на юг са топли
и меки.
Нежността,
с която преминават през
косите ми сутрин,
по удивителен начин ми
напомня за
малките и бели ръце,
с който ме прегръщаше.
Обратно на тях,
ветровете на север са
сурови.
Леденият им пронизващ дъх
е достатъчно основание,
в обширните северни степи
да няма нито едно цвете.
Те са смразяващи
досущ като нейния поглед,
когато си отиде.
(никога няма да го забравя)
А ти, ветре,
задухал днес из
софийските улици,
ти от къде идеш?
август.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар