ЗА ПОЕТИТЕ

               (Среднощия 2016)

Всички Поети са странни птици.

Освен с цялата вселена, те имат удивителната способност да общуват с Тишината. Тя често се оказва в ролята на техен събеседник и колкото и невероятно да звучи, с нея Поетите споделят най-много. Понякога за тях тя остава единствен приятел, спасение и възможност за бягство. Нейното постигане е най-лесно чрез друг техен неразделен другар – Самотата. Затова и не бива да Ви учудва, че тези странни птици често се стремят към нея. Само и единствено когато й гостуват, те намират така нужното за техния душевен мир спокойствие. И моля Ви се, не се опитвайте да ги изтръгнете насилствено от Самотата. Подобен акт може да ги разруши. Те сами ще си тръгнат от нея, когато са готови за това. И отново ще бъдат на Ваше разположение.

Друга характерна черта за тях е невероятната им способност да създават Светове, паралелни на Реалността, но много по-красиви и съвършени от нея. Поне според мен тази тяхна способност ги отличава най-много сред представителите на другите изкуства. Именно при Поетите въпросните светове са до най-голяма степен реални. Емоционалният заряд на преживяното в „сътворения от тях свят“ не отстъпва по сила на породеното от Реалността. В това отношение тези нежни души имат привилегията, ако нещо в живота не им хареса, те да го заменят с друго, реално несъществуващо, на което обаче да се наслаждават напълно реално. В този смисъл може да се каже, че Поетите са най-изкусните и велики крадци… Крадци на Красота. Ако не им я даде животът даром, те си я създават сами. Но не им завиждайте. Колкото по-талантлив е даден Поет, толкова по-силни са емоциите, изживени в „откраднатия свят“. А завръщането към Реалността се превръща в болезнено и дълго пътуване… Често дори нежелано… А понякога и невъзможно. И тогава той остава „там“ завинаги…