*

            (Писма до Красивото Слънце 2015)

В полета безкрайни,  

с безброй цветове,

сред калинки и славеи приказни,

пристъпваш полека и бавно береш,

своя букет с дъх на приказка.

С цветята ухайни закичваш се ти,

тези , които до лудост обичаш,

те дават ти пъстър свят от мечти,

и полет в небето със птиците.

Късаи цветята, красива бъди,

красива и все по-щастлива,

но докато береш ги,

недеи, не мисли,

че когато цветята се късат –

умират .

                                    лято 2009