*

                  (Писма до Красивото Слънце 2015)

Какво ли не опитах да те спра

Не би

И твоите стъпки скриха се отвън

Отиде си

отидоха си с теб морето

луната, лятото и приказния звън

Какво остана ли  

Остана

не много, всъщност нищичко, след теб

Навярно бих могъл , от днес нататък

аз себе си да скрия от света

Но знаеш ли

когато дойде вечер

и уморен от липсването ти  заспя

ще те сънувам , тиха

все така  красива  

и стихове  за теб ще пиша

Живея само за да те обичам

Какво от туй, че няма те в деня

ще те потърся през нощта, в съня си

Ще бъдеш мъничка звезда

ще бъдеш ручей тих в полето

ще бъдеш буен водопад

ще бъдеш всичко, за което

сърцето ми копнее през деня

Ще бъдеш взрив на хиляди вселени

и трепет млад на утринна руса

ще бъдеш най-обикновената

и най-неземната жена

И аз ще бъда с теб, ще бъда

Единствено в съня ми, но ми стига

                             

                                29.05.2015