СИМПАТЯГА

            (Писма до Красивото Слънце 2015)

Малкото кутре на двора

опашка щастливо върти

и пак ми захапва крачола,

и впуска се с мене в игри.

Ръмжи, уж сърдито,

а аз му отвръщам,

катери се цяло по мен,

с лапите малки прегръща ме,

сякаш казва ми – с теб ме вземи.

Не мога, глупаче, не мога,

живея под наем, уви,

когато те зърнат хазаите,

ще изхвърлят и двама ни, разбери.

                         17.10.2002