Думите

 

Най-напред ги опознаваш по външност –

колко са дълги, имат ли ръбове или

са гладки за езика.

 

Сетне узнаваш коя точно частица от света

в себе си отразяват.

 

После се учиш да ги подреждаш заедно,

в линия, – досущ като онази на живота.

 

А ако някой ден пропишеш поезия,

но само ако пропишеш поезия –

те ще ти позволят да навлезеш от

вътрешната им страна

и да научиш тайните им.

 

Тайни, които те призовават

да напуснеш думите незабавно.

Да продължиш отвъд тях –

във вечното безименно да се завърнеш.

 

Какво привлича те така неудържимо

отвъд лицето на езика?

Твоят Дом ли те зове?