Убиецът

 

По пътя си намерих цвете с аромат,

пред който влюбено мълчаха дните.

Поисках този аромат за спътник,

цветето откъснах.

И видях,

как въздухът със цветето увехна.

 

Сърне, уморено в игри край реката,

от нея пиеше вода.

Прострелях го в сърцето.

И видях,

как пролетта отказа да настъпи.

 

След време и човек убих.

Видях,

изписаните книги как замлъкнаха завинаги.

 

Обърнах се назад.

Видях,

лежеше мъртво времето под моите стъпки.

 

Себе си убих.

Видях,

как цвете с аромат,

пред който влюбено мълчаха дните,

в себе си ме пусна.