Последното
стихотворение което написах
не ми позволи да си
тръгна от него
Колко ли
стихотворения
съм опитвал да
редактирам след време
но бях ги напуснал
и връщане обратно нямаше
а ето че това ме
задържа във себе си
Преглеждам бавно
всяка нишка от която изтъкано е –
да няма скъсано
влакно случайно
или несходство в
цветове и аромати
ала е всичко както
подобава
на най-красивото
измежду всичките
които съм изплитал
Нима безсмислено е
вече да излизам
Нима поезията с
мене се сбогува
Няма коментари:
Публикуване на коментар