За да има във после-то глада си отново с какво да нахраниш

Събирам отломки от разпиляното слънце

из мъртвеещата ти пепел.

Като безмилостна хрътка,

преследваща с ярост своята жертва,

все по-озъбено към поредния Ноев ковчег

доближаваш се.

 

Разчитам ясно, Ден,

необузданата лудост в очите ти,

поругаването на небесната дъга,*

изгарянето на слънцето и зная,

че на бъдния кораб, из строго подредените палуби,

нито един поет няма да бъде допуснат.

 

Затова, Ден,

за теб светлината след тебе събирам –

за да има във после-то

глада си отново с какво да нахраниш.

из Тълковен Речник на Поета

                 на Красимира Зафирова

          страница първа

Срещу дефиниция за Слънце пише

– най-непокорната измежду всички птици.

Срещу думичката Вечност е записано – Дете.

Щастие – домът на слънцето се там намира.

Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.

Цветя – това са преоблеклите се стихове.

Светулка – оцеляла падаща звезда.

Поет – той е на всяка светулка побратим.

Сърце и Майка – посочено срещу Земя.

           страница втора

Война – такава дума в този речник няма.

Предателство – цената на кръвта.

За верен указател към поредния ковчег на Ной, указана е – Алчност.

Стени – безсилни пред поезията са до една.

            страница трета

Откриваме на страница трета

най-точната дефиниция за Разум – Природа,

с добавка – неясно остава,

доколко човечеството вписва се в нея.

Да се знае

Когато преди седемдесет и пет години
комунистите дойдоха
отнеха хиледните стада и земи на моя прадядо
дал своя принос за световния блясък
на българския лев
ограбиха изгражданото с усилие от поколения бъдеще

Когато преди тридесет години
неолибералите дойдоха
отнеха малкото събрано от баща ми
за цял един живот в мината

Аз нямам нищо друго днес
освен своенравните си стихове
Да се знае -
от който там е наред да идва

За да имаш правото

Не забравяй стих

че твоят уют върху всеки бял лист

се заплаща със смъртта на някой клон

от могъщо и красиво дърво

което не чете поезия

Да, наистина Тялото преди време

участваше в залесяването на гората край Чипровци

след пожара, а сетне и другаде е засаждало

но и ти, струва ми се

редно е усилия по-големи да полагаш –

да обичат хората природата

За да имаш правото

“Грижете се за цветята“ 2019

Опитомяване

              “И бодлите са опитомени...“

                                            Хайри Хамдан

Късах бодлите на всяка роза

обрекла се да бъде твоя

(за да те предпазя)

На розите

поникнали в твоето отсъствие

допълнително подострях всяко връхче

(за да бъдат завинаги ничии)

Късно разбрах

че единствено си искала от мен

да ги опитомявам

(бодлите!?)

Вече се уча

(чуваш ли)

“Грижете се за цветята“ – 2019

Обещание

От няколко дни ме безпокои една поема.

Не успявам да ѝ съшия подходящите дрехи,

с които да скита по широкия свят.

Сърди се.

Усещам липсата на необятност в моя речник.

Изглежда, тялото ме предава –

не желае да следва стиха в неговия полет.

Неблагодарно е моето тяло.

Забравило е колко пъти

нежни женски устни,

влюбени в красотата на същия този стих,

се понасяха да я докоснат,

но целуваха единствено него –

земното,

и то преливаше от щастие.

И ето,

че му се моля да потърси загадъчни

и непознати думи.

Да ги подслони. . .

Отсега му обещавам,

че в следващия си живот ще бъда

аромат на вишна

и ще скитам волно с вятъра.

„Не изгрява слънцето от изток“ – 2017 (редактирано април 2019)

Платове

Тъй различни са платовете за поезия

В тъжния плат на уморените стихове
не ще се открие дори една нишка
напоена от красивата градина на щастието

Десените му не познават онзи усмихнат аромат
на безгрижни слънчеви листенца
така характерен за плата на влюбените стихове

Мъдрите стихове си избират винаги
необятната тишина на пустинния плат
Върху него са най-пълноводни

Горделивия плат на съвестта
винаги аленее до кърваво
Той е за смелите стихове

И много още платове
в магазинчето “ПОЕЗИЯ“ има –
яростен, присмиващ се, обнадеждаващ , съпричастен

Своите стихове писах на всеки измежду тях
но най-любимия ми плат винаги
беше твоето тяло

Грижете се за цветята

Тъй крехки са Красивите и Нежните -
не могат на студа сами да устояват
от ураганни ветрове да се опазят и порои

За тялото - тъй безполезни -
са за душата най-желаната украса

Наместо тях - грижете се за тях - Вълшебните
и ще попиват дните ви неземна сладост

Сред най-чудатите цветя са стиховете на поетите
Грижете се – във вашите градини
единствено – те търсят домовете си

(не) Можем

Можеш да откъснеш всички страници

върху които името ти е дълбано

безмилостно да ги възпламеняваш

и сетне дълго да се взираш в пепелта им

От всяка буква мога да се отрека

тъй както полудяла майка се отрича от децата си

за да се спася

Повечето си стихове написах за теб –

това и двамата не можем да променим

Те принадлежат единствено на себе си

ЛИШЕНИТЕ ОТ СЪРЦЕ ПО РОЖДЕНИЕ СТИХОВЕ

                          на един плагиат

Светлината е винаги недостатъчна
за лишените от сърце по рождение стихове
Свирепо впили зъби в красивото слънце
вярват че по-силно дори
ще блестят от самото
Уви
за тях непонятно остава
че самичко дарява се то
на когото

31.01.2019

През твоите улици, Живот

През твоите улици, аз винаги крачех с поглед високо обърнат

и красивото ехо от твоята песен долавях, дори в най-студените нощи и дни.

Това омайно ехо рисуваше душата ми неспирно и него дишах

и тялото си с него хранех и вярвах че зад ъгъла ще ме познае щаститето.

Но нови улици, все по-различни и далечни викаха ме и натам отивах,

тичах да достигна песента ти, в нея да остана, но ехото единствено улавях.

Едва с умората разбрах – то ехо е на моите стъпки.

ЧИПРОВСКА ЛЕГЕНДА

Едно време (преди още да е имало време), първият от всичките ми прадядовци цепел дърва, насред космичното НИЩО, понеже на първата измежду всичките ми прабаби и било студено в Чипровци. За да не замръзне в космичния студ, пра-пра родителя ми често се усмихвал на литровия буркан с червено винце. Е да де, но винцето понатежало. И не щеш ли, отплеснала се оная ми ти чипровска брадва, та като излющила един ми ти чипровски камък и излязла ИСКРАТА - оная искра, дето я знаете като ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ. . .
  Гледам днешния свят, па се чудя - хубаво нещо ли е алкохола, лошо ли?

ТИ

Далеч

по северния бряг на самотата

в най-тихите градини на сърцето

разхождам спомени неоздравяващо безсмъртни

Какво ми причини

Преди да те позная имах себе си

днес бледо слънце дните си издирва

Какво ми причини, кажи ми

Отрекох се от всеки път за връщане

(Самотата е последната ми риза 2018)