ЧИПРОВСКА ЛЕГЕНДА

Едно време (преди още да е имало време), първият от всичките ми прадядовци цепел дърва, насред космичното НИЩО, понеже на първата измежду всичките ми прабаби и било студено в Чипровци. За да не замръзне в космичния студ, пра-пра родителя ми често се усмихвал на литровия буркан с червено винце. Е да де, но винцето понатежало. И не щеш ли, отплеснала се оная ми ти чипровска брадва, та като излющила един ми ти чипровски камък и излязла ИСКРАТА - оная искра, дето я знаете като ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ. . .
  Гледам днешния свят, па се чудя - хубаво нещо ли е алкохола, лошо ли?