ЛИШЕНИТЕ ОТ СЪРЦЕ ПО РОЖДЕНИЕ СТИХОВЕ

                          на един плагиат

Светлината е винаги недостатъчна
за лишените от сърце по рождение стихове
Свирепо впили зъби в красивото слънце
вярват че по-силно дори
ще блестят от самото
Уви
за тях непонятно остава
че самичко дарява се то
на когото

31.01.2019

През твоите улици, Живот

През твоите улици, аз винаги крачех с поглед високо обърнат

и красивото ехо от твоята песен долавях, дори в най-студените нощи и дни.

Това омайно ехо рисуваше душата ми неспирно и него дишах

и тялото си с него хранех и вярвах че зад ъгъла ще ме познае щаститето.

Но нови улици, все по-различни и далечни викаха ме и натам отивах,

тичах да достигна песента ти, в нея да остана, но ехото единствено улавях.

Едва с умората разбрах – то ехо е на моите стъпки.

ЧИПРОВСКА ЛЕГЕНДА

Едно време (преди още да е имало време), първият от всичките ми прадядовци цепел дърва, насред космичното НИЩО, понеже на първата измежду всичките ми прабаби и било студено в Чипровци. За да не замръзне в космичния студ, пра-пра родителя ми често се усмихвал на литровия буркан с червено винце. Е да де, но винцето понатежало. И не щеш ли, отплеснала се оная ми ти чипровска брадва, та като излющила един ми ти чипровски камък и излязла ИСКРАТА - оная искра, дето я знаете като ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ. . .
  Гледам днешния свят, па се чудя - хубаво нещо ли е алкохола, лошо ли?

ТИ

Далеч

по северния бряг на самотата

в най-тихите градини на сърцето

разхождам спомени неоздравяващо безсмъртни

Какво ми причини

Преди да те позная имах себе си

днес бледо слънце дните си издирва

Какво ми причини, кажи ми

Отрекох се от всеки път за връщане

(Самотата е последната ми риза 2018)