Думите

 

Най-напред ги опознаваш по външност –

колко са дълги, имат ли ръбове или

са гладки за езика.

 

Сетне узнаваш коя точно частица от света

в себе си отразяват.

 

После се учиш да ги подреждаш заедно,

в линия, – досущ като онази на живота.

 

А ако някой ден пропишеш поезия,

но само ако пропишеш поезия –

те ще ти позволят да навлезеш от

вътрешната им страна

и да научиш тайните им.

 

Тайни, които те призовават

да напуснеш думите незабавно.

Да продължиш отвъд тях –

във вечното безименно да се завърнеш.

 

Какво привлича те така неудържимо

отвъд лицето на езика?

Твоят Дом ли те зове?

Истината ли?

 

Едва когато умрем, ще я достигнем.

Тя ще разтвори обятията си майчински,

ще ни се усмихне –

                Наскитахте ли се вече?

и ще си ни прибере обратно.

 

*

Ех, Рембо,

защо след Брюксел не замина за Тибет? –

 

Да те гощават склоновете с чай

от живите листа на тишината.

 

И да постигнеш най-красивата поема.

Поетът

 

Той използва толкова малко думи,

че чак езика започва да изпитва неудобство

и да се чувства неуверен в себе си.

Убиецът

 

По пътя си намерих цвете с аромат,

пред който влюбено мълчаха дните.

Поисках този аромат за спътник,

цветето откъснах.

И видях,

как въздухът със цветето увехна.

 

Сърне, уморено в игри край реката,

от нея пиеше вода.

Прострелях го в сърцето.

И видях,

как пролетта отказа да настъпи.

 

След време и човек убих.

Видях,

изписаните книги как замлъкнаха завинаги.

 

Обърнах се назад.

Видях,

лежеше мъртво времето под моите стъпки.

 

Себе си убих.

Видях,

как цвете с аромат,

пред който влюбено мълчаха дните,

в себе си ме пусна.

Поетизми 2

 

*

Поезията е обърната към

бъдещето памет.

 

*

Поезия е моментът, в който

частица от безкрайното непознато

усети притегляне към познатото.

 

*

Добрият поет е добър, не защото

познава добре езика, а заради познанията си

за намиращото се отвъд езика.

 

*

Стихове с хора.

Стихове без хора.

 

Стихът без хора е по-красив!

 

*

И ако човечеството се е запътило в посока,

която не желая да следвам,

тогава какво?

 

*

От себе си, към себе си вървя.

Стихът е единствен свидетел.