ДВЕ ЦВЕТЯ ЕДНАКВИ

Усмивките - лика прилика -
синьо зверче лудува в очите

Едно и също слънце - плитките
еднакво любопитни луничките

И този смях едновременно
спуснал се по раменете . . .

О залез над Несебър ще запомниш ли
когато ми позираха за стих и двете

лято 2018

РЕКА
        на Георги Янев

Навлизаш смело в сухата пустиня

Ще стигнеш ли за нейната неутолима
жажда или ще погинеш

Река си и течеш със гордоста си –
да не спираш

Реките спрели превръщат се в блата

* написано след прочитането на “Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“

Добро утро, Лято мое

Безгрижно скитам се из любовта ти

мое Лято

приятно галят изгревите на сърцето ти

и ме разтапят до безкрайно-нежно

с което само

могат да се пишат стихове

И аз те пиша Лято мое

и после те чета на бавни глътки

и не смея

дори да преброя сезоните в които

да ни рисувам слято не умея

УСЛУЖЛИВО

Сред избуялите пъстроцветни полета
на паметта
се разхождам с наслада
Красиво подредените вдишвания
времето преразказват
и ме усмихват

Ала всеки път
щом до мъртвите камъни стигам
страх с полудели очи ме изпива
и пита –
с кой от тях съм замерил Исус

И тогава мълчи паметта услужливо

18.10.2017

(Самотата е последната ми риза 2018)