Когато ти си тръгна,
не пожела да вземеш със себе си моите стихове.
Остави ги на малката масичка до леглото.
Винаги настояваше, че тя изглежда много по-красива
с тях, върху себе си.
Никога няма да забравя,
в колко радост се давеха твоите сълзи,
докато ги четеше.
Не взе всички онези лъскави часовници и
кутията с ордена — за изключителни заслуги.
Те не струваха твоето време във мината.
Така неочаквано се отказа от
любимите си сутрешни кафета,
от шегите с преминаващите жени и от
мълчаливите разговори със вятъра.
Не пожела нито една част от деня
да приемеш за свой спътник насетне —
за мен ги остави и настояваше,
че е редно и аз, като теб,
да имам син, на когото да ги оставя
след време.
Не пожела да вземеш също и Мама —
Татко, нея на кого я остави?
Единствено взе си смеха
и искрицата синя в очите.
Те добре ще ти светят нагоре!
16.05.2021
