вторник, 21 април 2020 г.

Стената

Стената е винаги вътре в нас,

извисена стои непокътната.

Толкова лесно е да я скрием от другите,

с повечко усилия — от себе си.

 

Но сякаш се страхуваме от неизбежното –

най неочаквано да дойде миг,

един измежду нас да се изправи с ярост,

очи кървясали във своята стена да впие

и в нея челото си силно да заблъска,

до окончателния край непредсказуем.

 

Какво тогава ще направим ние,

какво тогава трябва да направим?


четвъртък, 5 март 2020 г.

Никога не съм харесвал Март

Никога не съм харесвал Март —

колебанието на вятъра,

сякаш напълно изгубил увереност

за посоката,

странните срещи на слънце и сняг

в несигурните длани на небето,

все още липсващите птици

и подлудяващите амплитуди,

с които дори термометрите

трудно могат да свикнат.

 

Завързваш около ръката ми

своята бяло-червена мартеничка

с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя

допирайки ги до устните си,

но и двамата знаем добре

което не казваме.

 

Ти ще се върнеш при него

и той ще получи своето лято.

А за мен ще остане поезията.

 

Така и няма да заобичам Март.


неделя, 23 февруари 2020 г.

Диви цветя

На друг език ме викате,

отдавна от мене изгубен,

диви цветя, из диви полета разпръснати,

далеч от градините спретнати,

в които мирише на заключено слънце.

Аз избягах, диви цветя.

Оголил всяко сетиво до чисто,

дойдох да легна между вас,

за да ме учите

на красота

и на обичане.