из Тълковен
Речник на Поета
на Красимира Зафирова
страница
първа
Срещу
дефиниция за Слънце пише
–
най-непокорната измежду всички птици.
Срещу
думичката Вечност е записано – Дете.
Щастие
– домът на слънцето се там намира.
Аромат
на вишна – песничка любима на всяко небе.
Цветя
– това са преоблеклите се стихове.
Светулка
– оцеляла падаща звезда.
Поет
– той е на всяка светулка побратим.
Сърце
и Майка – посочено срещу Земя.
страница
втора
Война
– такава дума в този речник няма.
Предателство
– цената на кръвта.
За
верен указател към поредния ковчег на Ной, указана е – Алчност.
Стени
– безсилни пред поезията са до една.
страница
трета
Откриваме
на страница трета
най-точната
дефиниция за Разум – Природа,
с
добавка – неясно остава,
доколко
човечеството вписва се в нея.