“Къде са дивите деца на
Уитман…“
Лорънс
Ферлингети
Поети, изтръгнете
стиха от студените ръце на разума
и го върнете на
сърцето.
Достатъчно прецизно
подредени пъзели,
задрямали в
скуката.
Думите не са
предмети
с неудобна или
подходяща форма.
Думите не са числа
от сложна
математическа формула.
Думите не са
парчета някакви,
случайно вмъкнати
във битието.
И не са материал
зидарски
за стените на човешката
опитоменост.
Думите са непокорни
огнени езици –
във всяка влезте и
горете.
Думите пера са от
митичната Жар-птица –
с тях небето
изгребете.
Думите потаен океан
са – удавете се
в дълбоката му,
тиха мъдрост и
в безумните вълни
на яростта му.
В думите живейте,
тъй както в себе си
живеете.
Изпийте светлата им
същност
и със нея,
когато се завърнете
отвън – пишете.
Върнете на стиха
на думите
вулканичния блясък, Поети,
изригващ в ударите
на сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар