Попълване на въпросник за Поети

С какво мастило пиша своите стихове?

– С евтин алкохол,

който заповядва на кръвта ми.

 

Къде работя?

– Работя на място, на което

поетите ги провесват с главата надолу

за развлечение.

 

Къде живея?

– По-добре това реалността да не узнава.

 

На кого посвещавам своите стихове?

– На своята изящна статуя на Пигмалион

(но защо ли боговете все остават глухи).

 

Какво е жената?

– Красиво основание да се

пишат стихове.

 

Само толкова ли?

– Жената отглежда в себе си

великата тайна на живота.

 

Защо завързвам слънчевите лъчи за дърветата,

на красиви панделки?

– А как иначе да съм сигурен,

че няма земята от слънцето да реши да избяга.

 

Какво е свободата?

– Способността да пиша стихове.

 

Откъде идват моите стихове?

– От моят най-голям учител по Естетика.

 

Кой е моят най-голям учител по Естетика?

– Планината.

 

Защо не изоставя хората

и не стана неизменна част от планината?

– О, веднъж да се разделя със своето тяло

и никога повече няма да искам да бъда човек.

 

Имам ли притеснения относно поетът в себе си?

– Само едно –

достатъчно пълноводен ли е,

за да напоява буквите.

 

Какво е Поезия?

– Поезия е моментът, в който

частица от безкрайното непознато

усети притегляне към познатото.

 

Колко струва поезията?

– Все едно да питате,

колко струва способността на жената да ражда.

 

Защо пиша стихове?

Защото ……………………………………………

(чува се звук от разкъсване на листа с въпросите).