Скитниче със сини ириси,
от времето излез и себе си срещни
по склоновете, живи, на скалите.
Ела и потърси се
на камъка във разказите мълчаливи,
изслушвани от слънцето с търпение
и по-нетърпеливо – от снега.
В несвършващата песен на реката,
затичана към своето начало –
влез.
В усмивката на ягодата горска
и на козлето диво в нрава весел –
намери се.
Стани трева устойчива, със корен здрав.
Но и бъди неуловимо ехо.
Тук те очаква твоят стих,
без който стъпките ти ще останат празни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар