Случайно ли при мене спря да си починеш,
след първите замахвания
на още слабите крилца?
Пух малък с човка, пеещо глухарче,
изпъчил гордо своята осанка,
в ръката ми ноктета впил – запя!
Нима ме викаш, малък друже,
да бъдем заедно
във полетът и песента?
Благодаря ти!
Идвам.
Учи ме днес на свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар