На пустинния пясък
в очакването
търпеливо на дъжда
открих най-горещата
обич
и на пясъка казах –
вземи ме
в своята жажда,
аз имам с какво да
платя.
В песента на дъжда,
напояваща страстно
земята,
долових съвършения
ритъм
и казах на дъжда –
вземи ме
в своята музика,
аз имам с какво да
платя.
На неспокойния
вятър
в посоките
непреклонни
свободата видях как
ликува
и на вятъра казах –
в своята сила
вземи ме,
аз имам с какво да
платя.
Красотата видях как
се ражда
на сърнето в
изящните стъпки
край планинското
езеро тихо
и на сърнето казах
–
в нежността си
вземи ме,
аз имам с какво да
платя.
В неуморния път на
водата,
между облака и
морето
най-древната
мъдрост усетих
и на водата
прошепнах –
вземи ме
в своята вечност,
със себе си ще платя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар