за теб да изплета,
с копринените букви, със които
край Исла Негра своята любима
Неруда е загръщал,
във съучастие със южната
луна
и океана.
Ала поезията не ме научи
като него да скроявам, затова
единствено със своите цветя прозрачни
ще те наметна в малката ни стая.
Но и на тебе,
толкова красива, Ив,
не би подхождало ти никак
дреха чужда да обличаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар