четвъртък, 5 март 2020 г.

Никога не съм харесвал Март

Никога не съм харесвал Март —
колебанието на вятъра,
сякаш напълно изгубил увереност
за посоката,
странните срещи на слънце и сняг
в несигурните длани на небето,
все още липсващите птици
и подлудяващите амплитуди,
с които дори термометрите
трудно могат да свикнат.

Завързваш около ръката ми
своята бяло-червена мартеничка
с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя
допирайки ги до същите онези устни,
в които често плуваше с наслада.
Но и двамата знаем добре
което не казваме.

Ти ще се върнеш при него
и той ще получи своето лято.
А за мен ще остане поезията.

Така и няма да заобичам Март.

Няма коментари:

Публикуване на коментар