четвъртък, 5 март 2020 г.

Никога не съм харесвал Март

Никога не съм харесвал Март —

колебанието на вятъра,

сякаш напълно изгубил увереност

за посоката,

странните срещи на слънце и сняг

в несигурните длани на небето,

все още липсващите птици

и подлудяващите амплитуди,

с които дори термометрите

трудно могат да свикнат.

 

Завързваш около ръката ми

своята бяло-червена мартеничка

с треперещи пръсти.

Опитвам се да ги успокоя

допирайки ги до устните си,

но и двамата знаем добре

което не казваме.

 

Ти ще се върнеш при него

и той ще получи своето лято.

А за мен ще остане поезията.

 

Така и няма да заобичам Март.


Няма коментари:

Публикуване на коментар