Никога не съм харесвал Март —
колебанието на вятъра,
сякаш напълно изгубил увереност
за посоката,
странните срещи на слънце и сняг
в несигурните длани на небето,
все още липсващите птици
и подлудяващите амплитуди,
с които дори термометрите
трудно могат да свикнат.
Завързваш около ръката ми
своята бяло-червена мартеничка
с треперещи пръсти.
Опитвам се да ги успокоя
допирайки ги до устните си,
но и двамата знаем добре
което не казваме.
Ти ще се върнеш при него
и той ще получи своето лято.
А за мен ще остане поезията.
Така и няма да заобичам Март.
Няма коментари:
Публикуване на коментар