из Тълковен Речник на Поета

                 на Красимира Зафирова

          страница първа

Срещу дефиниция за Слънце пише

– най-непокорната измежду всички птици.

Срещу думичката Вечност е записано – Дете.

Щастие – домът на слънцето се там намира.

Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.

Цветя – това са преоблеклите се стихове.

Светулка – оцеляла падаща звезда.

Поет – той е на всяка светулка побратим.

Сърце и Майка – посочено срещу Земя.

           страница втора

Война – такава дума в този речник няма.

Предателство – цената на кръвта.

За верен указател към поредния ковчег на Ной, указана е – Алчност.

Стени – безсилни пред поезията са до една.

            страница трета

Откриваме на страница трета

най-точната дефиниция за Разум – Природа,

с добавка – неясно остава,

доколко човечеството вписва се в нея.