Обещание

От няколко дни ме безпокои една поема.

Не успявам да ѝ съшия подходящите дрехи,

с които да скита по широкия свят.

Сърди се.

Усещам липсата на необятност в моя речник.

Изглежда, тялото ме предава –

не желае да следва стиха в неговия полет.

Неблагодарно е моето тяло.

Забравило е колко пъти

нежни женски устни,

влюбени в красотата на същия този стих,

се понасяха да я докоснат,

но целуваха единствено него –

земното,

и то преливаше от щастие.

И ето,

че му се моля да потърси загадъчни

и непознати думи.

Да ги подслони. . .

Отсега му обещавам,

че в следващия си живот ще бъда

аромат на вишна

и ще скитам волно с вятъра.

„Не изгрява слънцето от изток“ – 2017 (редактирано април 2019)