През твоите
улици, Живот
През твоите улици, аз винаги крачех с поглед високо обърнат
и красивото ехо от твоята песен долавях, дори в
най-студените нощи и дни.
Това омайно ехо рисуваше душата ми неспирно и него дишах
и тялото си с него хранех и вярвах че зад ъгъла ще ме познае
щаститето.
Но нови улици, все по-различни и далечни викаха ме и натам
отивах,
тичах да достигна песента ти, в нея да остана, но ехото
единствено улавях.
Едва с умората разбрах – то ехо е на моите стъпки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар