*
Поезията е обърната към
бъдещето памет.
*
Поезия е моментът, в който
частица от безкрайното непознато
усети притегляне към познатото.
*
Добрият поет е добър, не защото
познава добре езика, а заради познанията си
за намиращото се отвъд езика.
*
Стихове с хора.
Стихове без хора.
Стихът без хора е по-красив!
*
И ако човечеството се е запътило в посока,
която не желая да следвам,
тогава какво?
*
От себе си, към себе си вървя.
Стихът е единствен свидетел.
Ако някой ден Езикът стане господар,
той вероятно ще простреля поета, заради
постоянното му дезертьорство отвъд реалността.
Наслаждавам се на блаженството, постигнато
чрез написването на стихотворение.
Нося се сред уюта на красивата му безтегловност…
И внезапно
редакторът ме разтърсва, стиснал здраво
своята неумолима (но честна) брадва,
с която започва чевръсто да подкастря,
говорейки ми бащински. –
“Само толкова? Това ли е? Сериозно?
Ти можеш много повече, момче.
Напусни веднага този сън коварен
и обратно се върни,
на думите отвътре влез.
И не спирай, докато не станеш тях.“
И, поразсънил се, разбирам, че е прав;
че аз самият искам още да се скитам,
из дълбините тайни на езика.
Скитниче със сини ириси,
от времето излез и себе си срещни
по склоновете, живи, на скалите.
Ела и потърси се
на камъка във разказите мълчаливи,
изслушвани от слънцето с търпение
и по-нетърпеливо – от снега.
В несвършващата песен на реката,
затичана към своето начало –
влез.
В усмивката на ягодата горска
и на козлето диво в нрава весел –
намери се.
Стани трева устойчива, със корен здрав.
Но и бъди неуловимо ехо.
Тук те очаква твоят стих,
без който стъпките ти ще останат празни.
С какво мастило пиша своите стихове?
– С евтин алкохол,
който заповядва на кръвта ми.
Къде работя?
– Работя на място, на което
поетите ги провесват с главата надолу
за развлечение.
Къде живея?
– По-добре това реалността да не узнава.
На кого посвещавам своите стихове?
– На своята изящна статуя на Пигмалион
(но защо ли боговете все остават глухи).
Какво е жената?
– Красиво основание да се
пишат стихове.
Само толкова ли?
– Жената отглежда в себе си
великата тайна на живота.
Защо завързвам слънчевите лъчи за дърветата,
на красиви панделки?
– А как иначе да съм сигурен,
че няма земята от слънцето да реши да избяга.
Какво е свободата?
– Способността да пиша стихове.
Откъде идват моите стихове?
– От моят най-голям учител по Естетика.
Кой е моят най-голям учител по Естетика?
– Планината.
Защо не изоставя хората
и не стана неизменна част от планината?
– О, веднъж да се разделя със своето тяло
и никога повече няма да искам да бъда човек.
Имам ли притеснения относно поетът в себе си?
– Само едно –
достатъчно пълноводен ли е,
за да напоява буквите.
Какво е Поезия?
– Поезия е моментът, в който
частица от безкрайното непознато
усети притегляне към познатото.
Колко струва поезията?
– Все едно да питате,
колко струва способността на жената да ражда.
Защо пиша стихове?
Защото ……………………………………………
(чува се звук от разкъсване на листа с въпросите).
Случайно ли при мене спря да си починеш,
след първите замахвания
на още слабите крилца?
Пух малък с човка, пеещо глухарче,
изпъчил гордо своята осанка,
в ръката ми ноктета впил – запя!
Нима ме викаш, малък друже,
да бъдем заедно
във полетът и песента?
Благодаря ти!
Идвам.
Учи ме днес на свобода.
Когато ти си тръгна,
не пожела да вземеш със себе си моите стихове.
Остави ги на малката масичка до леглото.
Винаги настояваше, че тя изглежда много по-красива
с тях, върху себе си.
Никога няма да забравя,
в колко радост се давеха твоите сълзи,
докато ги четеше.
Не взе всички онези лъскави часовници и
кутията с ордена — за изключителни заслуги.
Те не струваха твоето време във мината.
Така неочаквано се отказа от
любимите си сутрешни кафета,
от шегите с преминаващите жени и от
мълчаливите разговори със вятъра.
Не пожела нито една част от деня
да приемеш за свой спътник насетне —
за мен ги остави и настояваше,
че е редно и аз, като теб,
да имам син, на когото да ги оставя
след време.
Не пожела да вземеш също и Мама —
Татко, нея на кого я остави?
Единствено взе си смеха
и искрицата синя в очите.
Те добре ще ти светят нагоре!
16.05.2021
